Достена Лаверн - Експертите на прехода. Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние
Прежалете 30 левчета - множко са - но няма да съжалявате. Говоря на тези, които четат (за съжаление, стават все по-малко) и специално на тази част от които основни четива не са Гришам, оня с "Шифърът на Леонардо" или всички от жанра " излекувай се от всичко - аз ще ти кажа как, много е просто".
Резюме
Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия?
Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество?
Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност?
Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България?
Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски държави?
Хипер-модерно като тема, но и като анализ, съчетаващ увлекателен литературен стил със сериозен и оригинален научен подход, изследването на Достена Лаверн успява да представи българския казус като огледало на бъдещето на Западния свят. - Никола Гийо, изследовател и програмен директор в „Сошъл Сайънс Рисърч Каунсил“, Ню Йорк
Става дума наистина за едно от първите антропологични проучвания в света, описващи специфичния експертен елит на тези неправителствени организации, включени в глобалните мрежи за износ на демокрация. - Марк Абелес, Директор на „Международен институт по съвременна антропология“, Париж
Изненадана съм от безбройните общи находки и изводи, които свързват изследването на Достена Лаверн с моите проучвания на неформалните мрежи на медиаторските елити в сянка в САЩ, Полша и Русия. - Жанин Ведел, професор, изследовател в „Ню Американ Фаундейшън“, Вашингтон.
Значимо интелектуално събитие не само за България. Свързвайки българския преход, чиято невидима ръка се оказват до голяма степен българските think tanks, с логиките на глобалните мрежи за демократизация в света, авторката разкрива по какъв начин неолибералнната парадигма деконструира институциите на демократичната модерност и публичната сфера както в областта на политиката, така и в полето на социалните науки и медиите.
Лиляна Деянова, доц. по социология в СУ „Климент Охридски“
Цитат от историята на създаването на книгата:
"Всъщност след запознанствата и пробните интервюта, които протичаха под занака на любопитството, отношенията с експертите на think tanks ставаха по-сложни. На този етап по-често мисе случваше да отивам три или четири пъти на среща с някого, да го чакам в кабинета му и все пак да не успея да се срещна с него. Достъпът до срещите и разговорите се затрудняваше, а понякога ставаше и невъзможен. Едно от основните оправдания на представителите на think tanks беше липсата на време: непрекъснати пътувания, конференции, статии или доклади за довършване, и т.н. Понякога ме обхващаха гняв и чувство на унижение, когато дадена среща беше прекъсвана поради мотиви, които според мен имат за цел да ме обезкуражат, като ми подскажат до каква степен работата ми е маловажна в очите на интервюираните. Един кратък пример, откъс от интервю с господин Т.Б. от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД):Който има понятие от тематиката, веднага схваща, че грубиянът е Тихомир Безлов. И в гимназията съученикът ми Тихича бе грубиян - явно статусното му издигане не го е променило в това отношение.
Д.Л.: Мислите ли, че Центърът в настоящата си форма е постигнал този американски идеал? [Току-що бяхме говорили за създаването на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и за американския модел, който този think tank си е определил като идеал.]
Т.Б.: Другите трябва да кажат.
Д.Л.: Все пак е интересно каква е гледната точка на хората, които работят в него.
Т.Б.: Имам лично виждане, но то е тайна. [Тонът става присмехулен и дори саркастичен.]
Д.Л.: Ако е тайна, няма да настоявам. [Тонът ми остава непроменен, с интонация, която вписва въпрос в твърдението.]
Т.Б.: Не, просто това интервю започва да ме отегчава. Вече ви казах: ще има мач по телевизията и ще го изпусна. [Тонът става откровено обезкуражаващ.]
Въпросите ми, отиващи „по-далеч от предвиденото“, притесняваха някои експерти. И макар че непрекъснато искаха от мен да споделям своите впечатления и заключения, рискувах да не се харесам, ако правя твърде критични и несъобразени с очакванията им (доколкото можех да ги отгатна) анализи."
А книгата си струва :-)
